Оброкът се намира в северния край на Рахталинска махала на село Раково, в непосредствена близост до махленските гробища. Разположен е върху източен склон от Брезовски рид на Осоговска планина, на 1000 м надм.вис., сред смесена гора.

Оброчният ритуал се е провеждал до вековен дъб, който и днес се извисява край гробището. Характерно за тукашните оброци е, че при тях не са били поставяни каменни кръстове или други знаци, каквато е била общоприетата практика в Западна България. Хората от махалата(те) обикновено се събирали край някое вековно дърво, като до него палели свещи на керемидки. На определени християнски празници се провеждали обикновени служби или традиционни, с курбани и събори. И в двата случая постилали на земята трапеза, централно място на която заемал обредната погача – колáк, а около нея слагали варена гозба (курбан) от заклано „бравче“ (агне, овца, овен, по-рядко коза), варена пшеница, квасено мляко, плодове и др. Така почитали празника или определен светец – покровител на махалата или на отделен род. В последния случай оброкът се предавал по наследство от деди и бащи, като всеки приемник отдавал дължимото на светеца, за да измоли здраве и благоденствие. Тази традиция била прекъсната след 1944 г., с идването на атеистичната социалистическа власт.
Днес оброкът при Рахталинци е почти забравен, а гробището до него се посещава все по-рядко. До вековния дъб е поставен импровизирано праклисче, в което все по-малкото хора, посещаващи махалата палят свещи.